Стъпка 1 – развръзката
Както писах предния пост отидох при едни приятели с хладилна чатна и 8-9 бири. Иво предполагаше, че ще трябва да ми обяснява сложни неща и да подкарваме електроника на много ниско ниво. Когато разбра, че съм подкарал релетата да „щракат“ и да светка диода, но немога да подкарам консуматора след тях каза, че работата е свършена и Меги да дава бирата. Това се оказа проблем, защото след това трябваше да използвам услугите на drink&drive, но това е „друга бира“. Трябва да отбележа и много приятната експериментална летна манжа на Меги.
Както писах предния пост отидох при едни приятели с хладилна чатна и 8-9 бири. Иво предполагаше, че ще трябва да ми обяснява сложни неща и да подкарваме електроника на много ниско ниво. Когато разбра, че съм подкарал релетата да „щракат“ и да светка диода, но немога да подкарам консуматора след тях каза, че работата е свършена и Меги да дава бирата. Това се оказа проблем, защото след това трябваше да използвам услугите на drink&drive, но това е „друга бира“. Трябва да отбележа и много приятната експериментална летна манжа на Меги.
Стъпка 2:
След като имам необходимият хардуеър трябва да направя софтуеарната реализация. Тъй като ще трябва да работя на нови за мен платформи съм решил всичко да правя стъпка по стъпка и да не отивам напред ако предното не е завършено.
Общо взето плана за тази част от проекта е:
-
Разработване на програма, която да управлява релетата през уеб интерфейс, който няма нищо общо със стандартната страница на PicoIp. Най-лесно ще ми е да го разработя на Visual FoxPro, защото ми е най-познато.
-
Разработване на стандартна уеб страница, която да прави същото.
- Разработване на приложение за android
- Осигуряване на сигурността на системата.
След като вече имаше всичко работещо беше много лесно да разбера с Opera DragonFly точно как през уеб се взима или задава статуса на релетата.