Отивам отново до офиса до аерогарата и се оказва, че декларацията е готова и „колежката точно ви набираше“. Взимам джоба с документи, най-отгоре е въпросната бланка, която не виждам да има нещо трудно или секретно да се попълни ако знаеш някакви кодове. Има някакви цени и суми в различни валути, но общо взето доста малко реквизити на една страница. НО! Но, дами и господа, уважаеми жители на планетата България, в плика има и една ДИСКЕТА. Точно така – 3.5″ дискета. Така и не попитах какво има на нея. Просто не мисля, че ще мога да го осъзная. Дискета не бях докосвал сигурно 5 години, а използвал от университета.
На половината път забелязвам, че DHL са записали 130 лв за транспортни разходи!?!? Но вече беше твърде късно да се върщам и разправям още. Реших да платя 20лв отгоре само и само да се приключи.
Отивам в митницата, но този път има много хора, повече гишета работят, но е явно доста по-голяма лудница. В 15:12 си взимам билетче и чинно си чакам. Докато чаках имах достатъчно време да разгледам какво правят и очудването ми стигна краен предел след като видях, че за по-горе споменатите дискети се използва USB флопи. Компютрите не бяха някакви супер добри, но прилични и очевидно вършеха добре работата. Защо все още се използват дискети и външни флопита при наличие на нормални компютри с USB-та, CD/DVD-та и т.н., ще остане със сигурност една от мистериите на днешното време.
Към 16:40 или малко по-късно вече бяхме останали 2-3ма в салона и дойде и моят ред. Веднага след като ми взе документите жената отбеляза, че е трябвало да платя първо в банката, при което ми прилоша. Явно пак нещо не съм разбрал. Изражението ми е било доста показателно, защото жената се смили над мен и ми каза да платя бързо и да се върна. Банката е точно другия ред гишета, но в този момент затвориха едното гише и трябваше да изчакам касиерките да си предадат работата. Жената от митницата видя това и ми каза да и дам декларацията докато чакам. Браво! 🙂 Поне едно нещо ще стане малко по-бързо. Платих 44лв. 16лв заради стоката, 4.5лв за реалната доставка и 21.5лв заради DHL +2лв банкова такса. Дадох вносната бележка на жената от митницата и малко след това тя каза, че трябва да изчакам. Какво трябва да чакам? Тя излезе навън с цигари в ръка. Явно чакането няма да е толко малко. Малко след това дойде някакъв човек и хвърли един куп документи на брюрото на служителката и бях почти сигурен, че това са чаканите документи, но не знаех какво трябва да се направи след това.
Докато чаках успях да разбера, че някой трябва да потвърди получаването на моите пари в митницата и след това да даде разрешение стоакта да бъде освободена. Ако правя банков превод разбирам тая проверка – може да нямам пари по сметката, но при положение, че плащам кеш, какво има да се проверява!? Но се надявах все пак това чакане да е края на процедурата по освобождаване. Тогава успях и да намеря единия от 30те листа на външното табло, който описва моята процедура. Значи все пак е я е имало, но явно за хора, които предварително я знаят.
След около 20-30 минути жената все още я нямаше а аз неможех да си намеря място. Попитах нейн колега, който беше на съседния стол, дали не и е свършило работното време. Той отговори, че трябва да е тук, но дори и да дойде няма какво да направи защото няма одобрени декларации. В този момент се завъртя и „А, тази кога е дошла“ …. Скъса 2 листа и ми ги даде. Следващата цел е обратно в DHL да си взема заветната стока!
Върщам се при моите приятели, взимам си пратката и просто от любопитство ги питам защо са ми написали 130лв за транспорт, при положение, че съм платил $15 (15 х 1.54 = 23.1лв). Момчето тръгна да търси някакви документи, но му казах, че всичко е вече „пито-платено“ и просто да ми обясни, а пък и нямах намерение да се занимвам повече с тази история.
Оказва се, че DHL, или поне хората им в България, не знаят колко съм платил за транспорт?!?!? Това в комбинация с дискетата и USB флопито определено премина всякакви обозрими граници на очудването ми. Все пак това сa DHL, голяма, световна и много организирана компания. Имало потребители, чиито профили са заключени дори за хората в компанията, и не се знае какви отстъпки ползват. Затова не се знае колко е платил китаеца. Поради тази причина, тъй като не съм представил документ, в декларацията са попълнили стандартната тарифа за услуга от България до Хонг Конг.
Равносметката:
Нека не гледаме негативно назад – все пак след загубено доста време успях да разбера как се прави митнически внос, успях да си взема стоката и да разбера, че следващата ми покупка на стока извън ЕС трябва да бъде добре планирана. Също така вече знам каква е основата за начисляване на мита и митнически такси (Дянков!). И не на последно място – докоснах се до дискета може и да е един от последните пъти 🙂